0670 / 6 26 24, 6 26 16

За поредна година крепостта Состра – римският предшественик на град Троян ще „възкръсне” за своите посетители и гости на града. „Искри от вечността” е наименованието на спектакъла, който ще бъде представен на 23 септември (петък) от 18.30 часа на крепостта Состра.

Идеята на организаторите – Музеят на занаятите, Община Троян и Ротари клуб – Троян, е мероприятието да се превърне в традиционна атракцияи римската крепост да стане популярен археологически обект за посещение сред туристите.

Музейните специалисти ще влязат едновременно в ролята на сценаристи, режисьори, водещи и актьори.

Ще се пренесем назад в древни времена, когато тези земи били обитавани от нашите предшественици траки и римляни.

Участниците в спектакъла наброяват над тридесет човека. Гостуват група млади актьори от Пловдив, които ще представят на публиката древни тракийски обреди и ритуали. На фона на крепостните стени публиката ще наблюдава дефиле с антични ризници и накити, както и изпълнения на популярната трупа „Първа тракийска кохорта” – Свищов. Те пресъздават военните умения на някогашните римски войници и културата на Римската империя.

Гостите на спектакъла ще имат възможността да наблюдават тържествена смяна на караула, отдаване чест към императора, демонстрации на римски битки, триумфални маршове, обичаи, римска поезия и други.

Музикални съпроводи на антична музика на фона на запалени факли, ще предшества кулминацията на вечерта.

Крепостта ще грейне в светлина. За това ще се погрижи специализирана фирма (VictoriaFireworks) за организиране и провеждане на светлинни спектакли и шоу-зари. Огнени водопади, жертвеници, римски свещи, комети и стрели, са част от множеството изненади, които ще може да наблюдавате.

Состра ще „възкръсне”, представяйки ни мигове от вечността си.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА КРЕПОСТТА СОСТРА

Крепостта Состра е разположена почти по средата на важния античен път Виа Траяна. В древността, този път е една от основните римски военни пътни артерии, свързващи провинция Долна Мизия през Хемус с Тракия и стигащ до – Филипополис (гр.Пловдив). Пътят активно функционира от втората половина на І до края на V век и е сред най–натоварените в търговски и военен аспект римски път, свързващ две римски провинции. По продължението му са локализирани множество пътни станции, селища и укрепления. Сред добре запазените крайпътни комплекси почти в средата на пътя е Состра, включващ силно укрепен лагер, цивилни селища, некрополи, сгради и крайпътна станция.

Преди повече от 17 столетия, поречието на река Осъм, се оказва подходящо място занастаняване на римските войници от ІІ-ра Матиакска кохорта. Стратегически подбрали местоположението-равен терен до естествен водоизточник, обработваема земя, планина. Изпратени тук с мисията да бранят прохода и римския път през Балкана от варварски набези, те построяват отбранителна крепост. Наричат я Состра, вероятно от старогръцки, означаващо „пояс, превръзка, преграда”.

Лагерът-крепост е ситуиран в долината на реката, при село Ломец, Троянско, на 12 км северно от град Троян и 28 км южно от град Ловеч.

На площ от 4 кв. км. днес са разкрити и проучени множество антични обекти.

Укреплението е стандартен базов лагер (кастел) на помощна пехотна част, наброявала в различни периоди от своето съществуване от 500 до 1000 войници. Планът на крепостта е близък до ромб, с територия около 1,5 ха. Основите на ранната крепостна стена са положени през ІІ в.

В сегашния си вид Состра е запазена крепост от преходен тип, достигането до който станало в края на ІІІ – началото на ІV в.

Високи, единадесет метрови стени се издигали над земята. За по-добрата и надеждна охрана, в средата им били изградени правоъгълни кули, а при ъглите на укреплението – в краищата – кръгли. Тяхната височина била още по-величествена – над 16 метра от земята. Независимо от разположението и функцията, която изпълнявали, всички охранителни кули били покрити с керемиди. Благодарение на височината им, войниците успявали да наблюдават голям участък от трасето на античния път Ескус – Филипополис.

Зад крепостните стени, укреплението било снабдено с улична система, водопроводна канализация, лазарет, баня, склад за зърно, а войниците спяли в специално построени казармени помещения.

Освен внушителните кули-наблюдателници, крепостта имала порти от всички срани. Три от тях били двупроходни – малки по размери и разположени в средата. През късната античност те са затворени, за да бъдат превърнати в потерни.

Най-голямата порта била от източната страна. Наименована е портата Претория. Голямата й височина и широката основа позволявали преминаването на талиги, превозващи от и за крепостта необходимите суровини, зърно, оръжие.

Животът на войниците бил немислим без връзка с цивилното население. За целта, на площ от 4 кв. км., източно и югоизточно от кастела, през периода ІІ – V век, вън от крепостните стени възниквали селища (викус или канабе), занаятчийски квартали, различни постройки, множество пещи за изпичане на битова керамика и др. Цивилните осигурявали провизийте, оръжието и всичко необходимо за войниците вътре в крепостта. За религиозните нужди на жителите на крепостта и населението извън нея се появила и църковна сграда – базилика.

Животът вън и вътре в крепостта вървял гладко, до мига, в който нашественици ограбват, опожаряват и окончателно я разрушават.

Така през V век е прекъснато съществуването на римската крепост Состра – античният предшественик на град Троян.

Comments are closed.